Смъртта на свирача
Засвирих на най-нежната струна
човешките песни
на човека Железен отсреща и – ето:
Човекът Железен със сърцето желязно
и нерви железни
проплака сълза от олово,която ми
пръсна сърцето…
————————————————–
Безвремието към теб ръка протяга.
И сграбчва душата ти от скръб
натежала.
Че няма сълза от радост на прага.
Ни скришом изплакана на раздяла…
————————————————–
Във всеки древен мит поука скрита има.
И спомняйки си пак на детството
слънцата,
разбирам: всеки има своята Атлантида,
потънала отдавна някаде в душата…
