asdghh

Не те ревнувам.
Зная, че те имам.
Все теб сънувам -
ти си ми причина.

Не се съмнявам,
знам че ме обичаш.
Защо тогава
думи да изричаш?

Какво го нищим?
Нека съм последен.
Не искам нищо,
щом си имам тебе

asdgfgg

Още не знаят
моята тайна –
просто гадаят,
чакат случайно

сам да им кажа,
че те обичам;
да им покажа,
че съм различен

в твоите леки
плахи целувки,
скрито от всеки
и без преструвки.

Нищо не знаят
още цветята…
Просто гадаят
по любовта ти…

asda

Сменях луни.
Сменях посоки.
Падах встрани.
Газих в дълбоко.

Щом те открих,
всичко приключи.
В тебе се свих,
сякаш съм куче.

С мен остани,
винаги с мене –
в много луни,
цялото време.

….

Всичко е нищо.
Бяло и черно.
Детско стрелбище.
Кратко модерно.

Всичко е само
мисъл за нещо.
Бяхме ли двама?
Имахме среща…

Втренчен обратно
в бездна голяма –
безрезултатно.
Тебе те няма.

В своето нищо
се фокусирам.
Нямаме среща.
Мен си намирам

nqma

Отдавна не говорим.
Отдавна ни е тясно.
Живеем в свят престорен,
в мълчание опасно.

Душите са заспали.
Сърцата не пулсират.
Живеем, неразбрали,
че всъщност протестират.

Целувките ги няма.
И радостите също.
Живеем, уж сме двама,
а е самотно вкъщи.

Попитай ме за нещо.
Нуждая се от думи.
Живеем, но невещо
за всичко помежду ни

Кой с кво може и без кво не може.
Без любов може ли, кажи ми, Боже?

Днес има всичко в магазина,
от любовта дели ме стъклена витрина.
Нема да те мисля, само като пия,
кажи какъв да съм, да не съм от всички тия.
Не знам кой за кой живее и за кой умира,
но спира ме това, че в тебе нищо не пулсира.
Когато я търся, нея я нема, да го еба,
повече любов не искам да ми требва.
И квото се повтаря, се потретва,
ще те излъжа, ако кажа, че съм екстра.
Живота е пълен с обрати, нали?
А масата с ракии и салати
Искаш да разбирам, нема к’во да те разбирам,
мене някой разбира ли ме като сам заспивам?

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2821

Дъжда ме мокри, но в душата ми е сухо.
Как да не помня, че сърцето ти е кухо
Тя скъса с него, по цял ден е в импулса.
Бейби нямам его, но не ти усещам пулса
Аз я гонех, тя ми бягаше.
В сънищата виждах как до мене лягаше.
Стягаше се обръча около врата ми,
но как да те забравя когато завладя ума ми.
Искачвам Еверест по западния хребет,
но не от всяко грозно пате любовта направи лебед.
Момчето стана мъж, смени игрището.
Как изведнъж разбра кой, кой е на летището.
Обичта ми е кино, а твойта е плосък театър.
Отнесени от вихъра или просто духа вятър.
Дори и да съм готов знам, че ти не си готова.
Невъзможната любов е най-голямата отрова.
Последното парче от моята музайка си.
Като чайка си, която цял живот ше се рее.
Дори самото слънце не мое всеки да огрее.
Нека да вали, дъжда се сипе от очите ми.
Птиците умират сами, но ще живеят чрез мечтите

сън

Ти си лягай, а аз на дивана ще дремна.
Вярно, трудно ще спя, щом прелитат флуиди.
Но посегна ли – ще е пошло и евтино.
А не го ли направям, ще бъде обида.
И как… Твоето е от онези сърца,
чийто пулс почти не се усеща,
и твърде черна ви е нощта,
и сами сте си врагове насреща.
и губя се нощем между завивките
и между хилядите си кошмари
и търся си причина да не те искам
и искайки те .. те отдалечавам.

Като артист, обзет от силен смут,

чиято памет е изневерила,

и като някой свирепеещ луд,

изнемощяващ в пристъпи на сила,

така мълча и аз и тъй съм тих,

защото стигнах до такава крайност,

че себе си аз сам изнемощих

със силата на свойта всеотдайност.

Но моят стих звучи със моя зов

и с моя глас безмълвната ми книга

ламти отплата, моли за любов

и от езика повече постига.

Чуй обичта ми ти и се учи

да слушаш моя тъжен глас с очи.