Дъжда ме мокри, но в душата ми е сухо.
Как да не помня, че сърцето ти е кухо
Тя скъса с него, по цял ден е в импулса.
Бейби нямам его, но не ти усещам пулса
Аз я гонех, тя ми бягаше.
В сънищата виждах как до мене лягаше.
Стягаше се обръча около врата ми,
но как да те забравя когато завладя ума ми.
Искачвам Еверест по западния хребет,
но не от всяко грозно пате любовта направи лебед.
Момчето стана мъж, смени игрището.
Как изведнъж разбра кой, кой е на летището.
Обичта ми е кино, а твойта е плосък театър.
Отнесени от вихъра или просто духа вятър.
Дори и да съм готов знам, че ти не си готова.
Невъзможната любов е най-голямата отрова.
Последното парче от моята музайка си.
Като чайка си, която цял живот ше се рее.
Дори самото слънце не мое всеки да огрее.
Нека да вали, дъжда се сипе от очите ми.
Птиците умират сами, но ще живеят чрез мечтите